Тези дни надвих обхваналият ме мързел и конкретната причината са именно статуите на Herb Williams. Той ги изработва в израз на почит към загиналите жители и изпепелените земни площи след опустошителен пожар в Тексас. Няма да скрия, че този факт ме впечатли и отново ме накара да съпоставя случващите се природни бедствия по света и у нас. Докато у дома още се спори чия собственост са язовирите, и чия е отговорността за тяхното НЕ поддържане - времето си минава и освен потърпевшите, скоро всички останали ще са дълбоко забравили случилото се. Дали не е наистина по-подходящо с една малка част от дарените средства да се издигне паметник/склуптура/ напомнящ отминалото бедствие? Това сигурно ще прозвучи жестоко в ушите на пострадалите, но за никого не е тайна, че българина и да си извади поука от дадена грешка, която виси като обица на ухото, то той със същата лекота я и сваля още след месец.
Идеята за склуптурите на Herb Williams освен, че се позовава на приликата с огнените пламъци съдържа в себе си и идейност в подбора на използваните материали, а именно цветни пастели, които под жаркото Тексаско слънце. По този начин статуите бавно ще се топят и отново ще пресъздадат разрухата на огнената стихия, но в по-бавни темпове.
Източници: www.herbwilliamsart.com; www.mymodernmet.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар